И ето, пак е тихо,
няма шум, няма веселие,
мрачно е, защо ли?
Смъртта май дошла е!
Цялата обляна в черно,
с наострена коса,
протяга изсъхналите си ръце
за поредната бедна душа!
Идва без да пита,
кой е млад и кой е стар,
взима го и си отива,
изгаря го в нейния пожар!
Такава е тя - смъртта,
тя никой не обича,
но това е кръговратът -
започва с живота и завършва със смъртта!
12.02.2008
© Д-р Диди All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
