22.11.2007 г., 14:49

Смъртта

Поезия » Философска

1.4K 0 5

Дъхът ми огнен изографиса...

Смъртта дари ми глътка въздух
и пропука вакуума от черни мисли,
сгушена в златисто-белия ти ореол,
приседнах да се стопля,
но с ледения поглед на реалността
не исках да говоря,
а и сили вече нямах да се моля.

Обрекох се да бъдa непозната,
да бродя в черно-белите ти сънища
и макар духовно слети в самотата,
Ти и Аз,
два вечни паралела ще бъдем в небесата.

ИНТИ 21.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

INTI (Аматерасу )

Точно това е обречеността на паралелите, те никога не ще се слеят, но въпреки това са спътници.Като се замислиш дори и в любовта в нейният универсален аспект ние не можем напълно да се слеем с другия, защото сме индивидуална частица,но можем да отделим безброй атоми от себе и да ги превърнем в северно сияние и с него да покрием душата на другия.

Благодаря на всички за поздравите

2007-11-23T09:21:36+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Теоретично двата паралела
се сливат някъде в безкрайността.
Поздрав за оригиналния стих!

2007-11-22T22:09:00+02:00
ellyst (Ели)

интересно

2007-11-22T17:54:51+02:00
INTI (Аматерасу )

... това си ТИ... а това съм АЗ... Звезда и Светлина ( Сириус )

2007-11-22T17:29:20+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво. Много.
С обич.

2007-11-22T15:51:56+02:00