Nov 22, 2007, 2:49 PM

Смъртта

1.5K 0 5
Дъхът ми огнен  изографиса... 

              

Смъртта дари ми глътка въздух
и пропука вакуума от черни мисли,
сгушена в златисто-белия ти ореол,
приседнах да се стопля,
но с ледения поглед на реалността
не исках да говоря,
а и сили вече нямах да се моля.

Обрекох се да бъдa непозната,
да бродя  в черно-белите ти сънища
и макар духовно слети в самотата,
Ти и Аз,
два вечни паралела ще бъдем в небесата.

ИНТИ 21.11.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно това е обречеността на паралелите, те никога не ще се слеят, но въпреки това са спътници.Като се замислиш дори и в любовта в нейният универсален аспект ние не можем напълно да се слеем с другия, защото сме индивидуална частица,но можем да отделим безброй атоми от себе и да ги превърнем в северно сияние и с него да покрием душата на другия.

    Благодаря на всички за поздравите
  • Теоретично двата паралела
    се сливат някъде в безкрайността.
    Поздрав за оригиналния стих!
  • интересно
  • ... това си ТИ... а това съм АЗ... Звезда и Светлина ( Сириус )
  • Много хубаво. Много.
    С обич.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...