Nov 22, 2007, 2:49 PM

Смъртта

1.5K 0 5
Дъхът ми огнен  изографиса... 

              

Смъртта дари ми глътка въздух
и пропука вакуума от черни мисли,
сгушена в златисто-белия ти ореол,
приседнах да се стопля,
но с ледения поглед на реалността
не исках да говоря,
а и сили вече нямах да се моля.

Обрекох се да бъдa непозната,
да бродя  в черно-белите ти сънища
и макар духовно слети в самотата,
Ти и Аз,
два вечни паралела ще бъдем в небесата.

ИНТИ 21.11.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно това е обречеността на паралелите, те никога не ще се слеят, но въпреки това са спътници.Като се замислиш дори и в любовта в нейният универсален аспект ние не можем напълно да се слеем с другия, защото сме индивидуална частица,но можем да отделим безброй атоми от себе и да ги превърнем в северно сияние и с него да покрием душата на другия.

    Благодаря на всички за поздравите
  • Теоретично двата паралела
    се сливат някъде в безкрайността.
    Поздрав за оригиналния стих!
  • интересно
  • ... това си ТИ... а това съм АЗ... Звезда и Светлина ( Сириус )
  • Много хубаво. Много.
    С обич.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...