Смъртта
В памет на моя приятел Едоардо Денчев
Смъртта ще се разшета някой ден...
И не заради друг – заради мен!
За моето последно пиршество,
за моето последно тържество,
най-верните ми хора ще покани,
ще плисне черно вино в бели кани
и те за първи път без мен ще пият,
и горестно в сърцата им ще вият
избухналите спомени за мен.
Смъртта ще шета дълго този ден...
Сред моите другари и роднини,
като гостоприемна домакиня,
ще черпи тя с бонбони и със жито.
Но гостите ми все ще бъдат сити –
и няма да ядат. Не, те ще пият
и яростно в сърцата им ще вият
вилнеещите спомени за мен.
Смъртта ще шета дълго този ден...
Ще шета чак до оня миг, когато
се спусне ален облак от луната
и нежно с родна пръст ме припокрие...
За този ден, аз искам – днес да пия!
Приятели, седнете днес до мен!
Смъртта ще се разшета в близък ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
