14.05.2014 г., 20:40 ч.

Смъртта 

  Поезия » Философска
1232 0 6

 

В памет на моя приятел Едоардо Денчев

 

 

Смъртта ще се разшета някой ден...

 

И не заради друг – заради мен!

За моето последно пиршество,

за моето последно тържество,

най-верните ми хора ще покани,

ще плисне черно вино в бели кани

и те за първи път без мен ще пият,

и горестно в сърцата им ще вият

избухналите спомени за мен.

 

Смъртта ще шета дълго този ден...

 

Сред моите другари и роднини,

като гостоприемна домакиня,

ще черпи тя с бонбони и със жито.

Но гостите ми все ще бъдат сити –

и няма да ядат. Не, те ще пият

и яростно в сърцата им ще вият

вилнеещите спомени за мен.

 

Смъртта ще шета дълго този ден...

 

Ще шета чак до оня миг, когато

се спусне ален облак от луната

и нежно с родна пръст ме припокрие...

 

За този ден, аз искам – днес да пия!

Приятели, седнете днес до мен!

 

Смъртта ще се разшета в близък ден...

 

 

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Песен за смъртта...
    Светла е.
  • Kрасив стих да кажеш сбогом на някой...
  • Много са достойнствата на този мъж - Едоардо Денчев (Едо)с когото имах честта да бъдем приятели. Ще посоча само едно. Майка му Евгения Керанова беше секретарка на Ромеш Чандра - председател на Световния съвет на Мира, със седалище в Хелзинки. Можем да си представим каква заплата е получавала по онова време. По време на погребението му (той почина само на 32г. и остави три деца сираци)майка му сподели с мен, че така и не успяла да го убеди да му купи каквато и да поиска кола, защото той отказвал с думите, че не желае друг да му купува такава. Дори и собствената му майка, с нейните пари. Когато самият той си събере пари ще си купи каквато може, не каквато иска. Обожаваше колите, дори беше маниак на тази тема. Но до края на дните си караше "Трабант". Да го възкресим поне за миг с тези куплети. Беше невероятен и неповторим. Мир на праха му.
  • Тя никого не чака. И не пита
    готови ли сме вече да я срещнем.
    Безгласен ураган към нас връхлита,
    а ние... ние просто палим свещи,
    за хората, които заминават.
    Тя като тиха буря се задава,
    за да напомни - споменът остава,
    единствено когато е създаден.

    Прекрасно стихотворение, Планински!
  • Харесах!
  • Какво да ти кажа... Може би най-несправедливото нещо на този свят е, когато губим приятели и близки. Сигурна съм, че приятелят ти би се гордял с теб!
Предложения
: ??:??