May 14, 2014, 8:40 PM

Смъртта

1.6K 0 6

 

В памет на моя приятел Едоардо Денчев

 

 

Смъртта ще се разшета някой ден...

 

И не заради друг – заради мен!

За моето последно пиршество,

за моето последно тържество,

най-верните ми хора ще покани,

ще плисне черно вино в бели кани

и те за първи път без мен ще пият,

и горестно в сърцата им ще вият

избухналите спомени за мен.

 

Смъртта ще шета дълго този ден...

 

Сред моите другари и роднини,

като гостоприемна домакиня,

ще черпи тя с бонбони и със жито.

Но гостите ми все ще бъдат сити –

и няма да ядат. Не, те ще пият

и яростно в сърцата им ще вият

вилнеещите спомени за мен.

 

Смъртта ще шета дълго този ден...

 

Ще шета чак до оня миг, когато

се спусне ален облак от луната

и нежно с родна пръст ме припокрие...

 

За този ден, аз искам – днес да пия!

Приятели, седнете днес до мен!

 

Смъртта ще се разшета в близък ден...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Песен за смъртта...
    Светла е.
  • Kрасив стих да кажеш сбогом на някой...
  • Много са достойнствата на този мъж - Едоардо Денчев (Едо)с когото имах честта да бъдем приятели. Ще посоча само едно. Майка му Евгения Керанова беше секретарка на Ромеш Чандра - председател на Световния съвет на Мира, със седалище в Хелзинки. Можем да си представим каква заплата е получавала по онова време. По време на погребението му (той почина само на 32г. и остави три деца сираци)майка му сподели с мен, че така и не успяла да го убеди да му купи каквато и да поиска кола, защото той отказвал с думите, че не желае друг да му купува такава. Дори и собствената му майка, с нейните пари. Когато самият той си събере пари ще си купи каквато може, не каквато иска. Обожаваше колите, дори беше маниак на тази тема. Но до края на дните си караше "Трабант". Да го възкресим поне за миг с тези куплети. Беше невероятен и неповторим. Мир на праха му.
  • Тя никого не чака. И не пита
    готови ли сме вече да я срещнем.
    Безгласен ураган към нас връхлита,
    а ние... ние просто палим свещи,
    за хората, които заминават.
    Тя като тиха буря се задава,
    за да напомни - споменът остава,
    единствено когато е създаден.

    Прекрасно стихотворение, Планински!
  • Харесах!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...