Смъртта
СМЪРТТА
Във древен замък, на огромна спалня аз лежа, луната силно свети, проникваща през тъмнина.
Във спалнята е светло, въпреки нощта. И както съм отпуснат и спокойно си лежа,
от спалнята огромна, черен дим се носи, във околността.
Усещам сила всемогъща, която спира ми дъха. И колкото да ми се иска, не мога да я спра
- и нямам сили за това.
Отпускам се, безпомощен във нейните ръце, и сякаш чувам я да казва:
- Разбра ли ти, коя съм аз?
И тихо аз прошепвам:
- Да!
Отново чувам я да казва:
- Не бързай, синко, рано е, но оценявам смелостта.
И както ненадейно бе дошла, така си и отиде.
Остави ме да търся смисъла, на сутринта,
за да успея пътя си да извървя.
© Явор Мартинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тема, на която не посвещаваме и не ни е приятно да говорим, но неизбежна.Интересна творба.Аз я приемам като действителност, но и в преносен смисъл целта на творбата е да се замислим как живеем и подготвим за отвъдното.Колкото и да не вярваме в него, че съществува -
всеки тайничко се замисля какво го чака.
Поздрав за оригиналната тема и създадената талантлива творба!
Хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз също бях повикана от нея не веднъж, също пиша за нея.
Разбирам те много добре!