Смъртта
СМЪРТТА
Във древен замък, на огромна спалня аз лежа, луната силно свети, проникваща през тъмнина.
Във спалнята е светло, въпреки нощта. И както съм отпуснат и спокойно си лежа,
от спалнята огромна, черен дим се носи, във околността.
Усещам сила всемогъща, която спира ми дъха. И колкото да ми се иска, не мога да я спра
- и нямам сили за това.
Отпускам се, безпомощен във нейните ръце, и сякаш чувам я да казва:
- Разбра ли ти, коя съм аз?
И тихо аз прошепвам:
- Да!
Отново чувам я да казва:
- Не бързай, синко, рано е, но оценявам смелостта.
И както ненадейно бе дошла, така си и отиде.
Остави ме да търся смисъла, на сутринта,
за да успея пътя си да извървя.
© Явор Мартинов All rights reserved.
