19.01.2008 г., 11:01 ч.
"Смъртта е невидима за нас"
По идея на ВТ (Вили Тодоров)
"Защо постоянно да мислим и се тревожим за Смъртта, вместо да
се радваме на Любовта и живота? Нали за хората съществува само онова,
което познават, което са виждали, докоснали, изпитали? Когато ние сме тук, нея я
няма и затова не можем да я "видим". Когато тя пристигне, когато ни
посети - нас ни няма! И ние нямаме възможност да я "видим"! Затова тя
за нас не "съществува"!!!"
* * *
"Смъртта е невидима за нас"
(с надеждата, че съм се справил.)
Стига мисли - сложности - дилеми!
Защо живеем в страх и колебания?
Нима не може, дявол да го вземе,
да заплюем всичкото страдание.
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята.
Но... дишат, ухаят и цъфтят,
за краткия живот не разсъждават,
раздават красота и аромат
и на своя миг се наслаждават.
Те носят почит и признание,
трептят със всички сетива,
те цвят прекланят с обаяние,
когато ги даряват на жена...
След туй ще паднат, ще повехнат,
какво от туй... смъртта, че е дошла,
та тя е миг, най-нежната утеха,
когато дните ти се отброят.
Не се страхувай!... Тя, смъртта е пряма,
или никога не ще я видиш ти,
през теб ще мине - ще остане няма
и за сетива, и за очи...
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята...
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотен стих!Поздрав!
-
Разкошна творба!Поредната силна!
Поздравявам те! -
Надслова ми бе подаден от Вили в един и-мейл - грабна ме, не знам защо и как, и буквално му върнах отговор до 10-на минути с този стих. Вдъхновиха ме тези съждения. Не срещнах никаква трудност, то просто се изля само. И понеже беше написано на прима виста, така, в реално време - там може би се породи след това съмнението дали съм се справил наистина, или не съм догледал нещо. Щом казвате, че е добре - вярвам ви и ще си остане така без никакви промени. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ, БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО ЗА МНЕНИЯТА - МНОГО МИ ПОМОГНАХТЕ!!!
-
Не мога да коментирам, защото нямам богат житейски опит, не съм и много добра в поезията, но това, което определено ми харесва, си позволявам да го отбележа...Наистина мечтата ти е СБЪДНАТА! Справил си се повече от добре!
-
''Не се страхувай!... Тя, смъртта е пряма,
или никога не ще я видиш ти,
през теб ще мине - ще остане няма
и за сетива, и за очи...
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята...''
Възхитително! -
Мъдрост, нежност и талант...в един прекрасен букет...Поклон!!!!!!
-
Не знам какво е, обаче има нещо в стиховете ти, което ме кара да чета всеки, който видя...има някаква...магия
-
Ех, Валентино,
Аз не съм сравнявал никого с Омар, та той е недостижим! Освен това, ти не ме познаваш и не знаеш, че никому и никога не правя комплименти. Но твърдя, че написаното е в духа на разбиранията на великия персиец. Това е всичко! И особено ценно за мен. Затова и цитирах неща от него, за да не бъда голословен! Аз не пропускам случай да изразя почитта си към него и всичко онова, което "проповядва", което ни е завещал.
-
Вили - благодаря за вдъхновението и за коментара - но чак пък Омар Хаям.... за мен е прекалено! А, иначе, не че не ми харесва де!
-
Страхотен както винаги.
-
Докосвай цветята, но не ги прекършвай!
Браво за всичко което се чете между редовете! -
Красота!!!
Толкова много истинност има в това стихотворение..
Ухае на надежда...!
Поздравления! -
Поздравления!Вече всичко е казано,нямам какво още да добавя,освен,ЧУДЕСНО Е!
-
И пак се питам...защо ли като те чета...
винаги плача...разкошна творба...влезе в сърцето ми.
с обич, Валентин. Прекрасен човек и поет си ти. -
"Не се страхувай!... Тя, смъртта е пряма,
или никога не ще я видиш ти,
през теб ще мине - ще остане няма
и за сетива, и за очи..."
И ще останат само в мислите
на близките любов и болка...
Поетите ще ни оставят стихове-
цветята във градината на спомена...
-
Със струната на твоето перо
погалил си дълбоко сетивата
и надали ще има същество,
което да не възхвали похвата!
Прекрасно е!!!Поздрави! -
Сентполия (Любослава ) - Тук професионалисти няма, или поне никой не се изживява като такъв, а възрастта пък няма никакво значение. Има и по-малки от теб... (вземи Рени Бакалова, като пример само), което оправдава казаното от мен. Прегръдки!!!!
-
Според мен си се справил много добре. Навярно мнението ми не е обективно (а по-скоро субективно), защото съм по-малка от теб и непрофесионалист. Но пък е искрено, опиращо до усет. Стиха много ми хареса, от него струи позитивизъм. Браво, Валентино!
-
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята.
!!!
валентино, валентиноооооо -
Аз мисля, че добре си се справил!
-
Справил си се много добрешестак хаха
-
Да!
-
Страхотен стих!!!
Аплодисменти!!! -
Аплодисменти!!!
-
На мен страшно много ми хареса, ЛЮБИМО!!!
АПЛОДИСМЕНТИ, ПОЕТЕ!!!! -
!!!
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята...
Прекрасно казано! -
"И кой от вас може с грижи да прибави един лакет на ръста си?
.....Разгледайте полските кремове как растат..."Матея гл.6 ст.27;28;
Това ми напомни стиха ти Валентино, защото животът е лъх и отминава, затова нека му се радваме! -
Браво! Вчерашният ден е нещо минало,а утрешният така и не идва.Винаги е днес,винаги е тук и сега. Много добро изпълнение!
-
Прекрасно звучи!Защо да мислим за смъртта,когато знаем че душата ни живее вечно?!
-
Справил си се, Валентино! Просто нямам думи!... Поздравления!!!
"та тя е миг, най-нежната утеха,
когато дните ти се отброят.
...
през теб ще мине - ще остане няма
и за сетива, и за очи..."
---
Докосвам всеки ден цветята!
А днес във сайта страницата е богата
на пъстри цветове, сабрани в стих,
докосват ме със аромата чист!
И радвам се, че съм сред цветната градина!
Но... тъжно ми е - Вили си замина... -
и както е казал мъдреца(не му знам името за съжаление).....
"Когато ние съществуваме,Смъртта я няма,
когато Смъртта съществува,-нас ни няма!"
за какво да се притесняваме,приятелю?
животът е смъртоносна болест предавана по полов път!!!
чудесен си...както винаги...
завиждам ти...от сърце!!!!
бъди жив и здрав и ни радвай!!! -
Нека няма самота в душата ти!Поздравления за прекрасната творба!
-
Засегнал си отново една темааа...
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
...но забрави за самотата! -
Радвам се, че го видях, преди да напусна сайта и че мога веднага да внеса следното уточнение.
Аз само предадох на талантливия Валентино думи, които съм чул от един познавач на източната поезия. Човекът се стараеше да обясни на мен, европееца, неговия "млад бял приятел", защо предпочитат да пишат и да се радват на Любовта, вместо да имат празници, по един или друг начин, свързани със Смъртта. Защо не приемат, че мисълта за неизбежната смърт, трябва да ни обсебва. Та нали докосването с обич, самата Обич е толкова прекрасно усещане!
"...Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята..."
Поздрави, Валентино, за твоя талант! Справил си се, Поете. Напълно е в духа на:
Стара истина може да бъде това
затуй запомни нейните златни слова:
Бъди весел, люби - дорде и теб окосят като нива,
защото после ще бъдеш по-нисък дори от трева!
Всеки ден на земята, прекаран от нас,
Да е пълен с безгрижие, радост и страст,
че животът е скъп само тук – на земята,
но какво е живот – не бих могъл да кажа и аз!
Този ден отшумя. Питам аз уморен
дали да скърбя за минали болки смутен?
По добре да не мисля за вчера, за смътното утре,
а да гледам с радост на днешния ден.
Омар Хайям -
Ах, тези самотници... Всички сме едни самотници, които търсим някой който да ни стопли... Хубава творба, адаш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
