"Смъртта е невидима за нас"
По идея на ВТ (Вили Тодоров)
"Защо постоянно да мислим и се тревожим за Смъртта, вместо да
се радваме на Любовта и живота? Нали за хората съществува само онова,
което познават, което са виждали, докоснали, изпитали? Когато ние сме тук, нея я
няма и затова не можем да я "видим". Когато тя пристигне, когато ни
посети - нас ни няма! И ние нямаме възможност да я "видим"! Затова тя
за нас не "съществува"!!!"
* * *
"Смъртта е невидима за нас"
(с надеждата, че съм се справил.)
Стига мисли - сложности - дилеми!
Защо живеем в страх и колебания?
Нима не може, дявол да го вземе,
да заплюем всичкото страдание.
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята.
Но... дишат, ухаят и цъфтят,
за краткия живот не разсъждават,
раздават красота и аромат
и на своя миг се наслаждават.
Те носят почит и признание,
трептят със всички сетива,
те цвят прекланят с обаяние,
когато ги даряват на жена...
След туй ще паднат, ще повехнат,
какво от туй... смъртта, че е дошла,
та тя е миг, най-нежната утеха,
когато дните ти се отброят.
Не се страхувай!... Тя, смъртта е пряма,
или никога не ще я видиш ти,
през теб ще мине - ще остане няма
и за сетива, и за очи...
Живей сега и в този ден,
докосвай със ръка цветята,
та те са... като теб и мен,
самотници сред другите в полята...
© Валентин Желязков All rights reserved.
