8.09.2018 г., 2:02 ч.

Смъртта на героинята 

  Поезия
198 0 0

Йоан 8:7

"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."

 

Познавам те от скоро, моя героиньо.

Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.

Но и аз за теб родих се – моля те, помни го!

Извлякох те от мрака, дълбоко вътре в мен.

 

Смело своя цвят впръскваше у всеки,

като малка теменужка в полюса полярен,

но достигнаха и тебе грешките родени

и сякаш отредени за пътя ни незнаен.

 

Може би се почна с нещастното ти жило,

от страх да не ужилиш своя мил човек,

и самичко с бясна сила в теб се е забило –

в алчност или мъка взе своя дял проклет.

 

Може би от мъка, че скръбно си съзряла,

че обич не таиш ти веч към своя мъж.

Мисълта престъпна, макар да бе презряла,

щом със тоз зародиш заченала веднъж,

 

този плод полека и бавно ще съзрее,

като червей гнил в твоя ум смутен,

като жило гневно отрова ще разлее

и гръдта ти ще превърне в малък гроб студен.

 

Може би сред нощи бездънни и безкрайни,

умът ти кат' олово потъваше в страха,

че сърцето веч' препуска по пътеките потайни,

които бавно водят в наслада от греха.

 

Може би тогава, в таз' печална нощ,

опъната струна до краен предел

се скъса в душата и цялата мощ

сърцето ти гузно беше отнел.

 

И вместо в презряна от теб изневяра

срамът призовате към тъмен овал,

изгубила всяква надежда и вяра,

ти скочи, тъй леко, в своя смъртен печал.

 

Аз никак не съдя, но съм в траурен ден

и искам да бъда към тебе човечен.

Героиньо, угасна в ума ми смутен-

камък не хвърлям, не съм аз безгрешен...

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??