(27.06.1986 - 09.09.2011)
Празна стая, без живот,
липсват листът и перото.
Млад поет, човек-народ
се катурна във леглото.
Бил отвътре почернял,
вълк отвънка го захапал.
После дракон го изял
и със огън го разтапял.
Как поетът устоявал -
носел много, бил корав.
Да контрира не преставал,
но отнесъл удар здрав.
Дал се десният му крак,
паднал громко на земята -
зов за хищния вълчак
да приключи със нещата.
Торс изключен, крак отказва,
но главата ще се бори.
Тъй поетът ми показва
що за чудо ще се стори.
Но стихиите пристигат.
Никак, хич не закъсняват.
Слабо виждат и връхлитат -
там удобно е, остават.
Мен поетът изостави,
даже "сбогом" не изрече.
Но какво да се направи,
като нямаше го вече?
Братко мой, почивай в мир!
© Сандостен Калций Всички права запазени