11.09.2011 г., 18:18

Смъртта на поета

1.1K 0 1

Никола Давидов

(27.06.1986 - 09.09.2011)

 

Празна стая, без живот,

липсват листът и перото.

Млад поет, човек-народ

се катурна във леглото.

 

Бил отвътре почернял,

вълк отвънка го захапал.

После дракон го изял

и със огън го разтапял.

 

Как поетът устоявал -

носел много, бил корав.

Да контрира не преставал,

но отнесъл удар здрав.

 

Дал се десният му крак,

паднал громко на земята -

зов за хищния вълчак

да приключи със нещата.

 

Торс изключен, крак отказва,

но главата ще се бори.

Тъй поетът ми показва

що за чудо ще се стори.

 

Но стихиите пристигат.

Никак, хич не закъсняват.

Слабо виждат и връхлитат -

там удобно е, остават.

 

Мен поетът изостави,

даже "сбогом" не изрече.

Но какво да се направи,

като нямаше го вече?

 

Братко мой, почивай в мир!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...