19.11.2008 г., 10:12

Смъртта на реститутката

685 0 9

Живеела в страната реститутка.

Имоти тя несметни наследила,

продавала - и дом си построила.

 

Не дом обикновен, ами палат -

като палатите на ДПС богат.

Със мебели - поръчка от Италия.

Със полюлеите му - от Испания.

На модата и снобата последен крясък!

И всичко туй - излъскано до блясък!

Вратите били тридесет и девет,

а пък прозорците - деветдесет и девет.

 

Ала на най-далечния прозорец,

голямо, като просено зрънце,

се появило малко петънце.

Не било то ни черно, нито бяло,

отникъде и никак не личало.

Обаче точно до вратата ако спреш

и на стената гръб ако опреш,

и във прозореца ако се взреш,

 в мига, във който слънцето залязвало,

туй малко петънце се забелязвало.

 

И реститутката добила навик:

щом слънцето отивало към заник,

тя влизала във стаята позната,

опирала гърба си във стената,

и петънцето щом се появявало,

с вида си моментално я вбесявало.

 

И скоро тя от яд се разболяла,

скоропостижно след това умряла.

 

Когато хората са много празни -

и най-невинно петънце ги дразни,

от всяка дреболия се нервират,

от рак се разболяват и умират.

 

От станалото най-доволни били

онез, които са я наследили.

И адвокатите от занаята,

които са им водили делата

за наследството.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение със добра поука поне аз си извадих де поздрави!!!
  • Ангар,браво!
    Поздрав и прегръдка за стиха!
  • БРАВО Ангар!
    Казал си го толкова точно!
    Поздрави за попадението!
  • Пълен с изненади е Ангар,
    запозтивните поети,
    несъмнено благослов е и дар
    нашето момче, напето!!!
    Харесвам поезията ти Ангар, но развитието на този цикъл чакам с огромно нетърпение, дори в себе си и заглавие съм му дала
  • Умничко!
    Поздрави, Ангар!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...