Nov 19, 2008, 10:12 AM

Смъртта на реститутката

686 0 9

Живеела в страната реститутка.

Имоти тя несметни наследила,

продавала - и дом си построила.

 

Не дом обикновен, ами палат -

като палатите на ДПС богат.

Със мебели - поръчка от Италия.

Със полюлеите му - от Испания.

На модата и снобата последен крясък!

И всичко туй - излъскано до блясък!

Вратите били тридесет и девет,

а пък прозорците - деветдесет и девет.

 

Ала на най-далечния прозорец,

голямо, като просено зрънце,

се появило малко петънце.

Не било то ни черно, нито бяло,

отникъде и никак не личало.

Обаче точно до вратата ако спреш

и на стената гръб ако опреш,

и във прозореца ако се взреш,

 в мига, във който слънцето залязвало,

туй малко петънце се забелязвало.

 

И реститутката добила навик:

щом слънцето отивало към заник,

тя влизала във стаята позната,

опирала гърба си във стената,

и петънцето щом се появявало,

с вида си моментално я вбесявало.

 

И скоро тя от яд се разболяла,

скоропостижно след това умряла.

 

Когато хората са много празни -

и най-невинно петънце ги дразни,

от всяка дреболия се нервират,

от рак се разболяват и умират.

 

От станалото най-доволни били

онез, които са я наследили.

И адвокатите от занаята,

които са им водили делата

за наследството.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение със добра поука поне аз си извадих де поздрави!!!
  • Ангар,браво!
    Поздрав и прегръдка за стиха!
  • БРАВО Ангар!
    Казал си го толкова точно!
    Поздрави за попадението!
  • Пълен с изненади е Ангар,
    запозтивните поети,
    несъмнено благослов е и дар
    нашето момче, напето!!!
    Харесвам поезията ти Ангар, но развитието на този цикъл чакам с огромно нетърпение, дори в себе си и заглавие съм му дала
  • Умничко!
    Поздрави, Ангар!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...