Смъртта... ще се превърне в хляб за гладните...
Ако земята спре на половина... в очертанията на пътя си...
и заблудена се покае, мислейки, че е пристигнала у дома...
Ще се събуди слънцето, обърнало лъчи към себе си,
а сянката му ще надлъже нагло другата страна на вечността.
Ако ти прекрачиш прага на безкористните в мен илюзии,
строшиш стъклото на вековния ми буреносен свят,
ще се изтръгнат бурите, бездетни, ще обикнат себе си,
а Падналият ще пирува с вярата, доволен в своя Ад.
И ако в този миг земята се обърне и прескочи времето...
Ще се изплачат в дъжд капките на утринната ни зора
и ще помилват почвата, а в нея вечността на бремето
ще се изтръгне немощно в безсилието на смъртта.
А тя – смъртта... ще се превърне в хляб за гладните...
В история неписана и нежелана, несънувана дори...
С пламтящо гърло ще бленуват вяра и надежда жадните,
и в този миг земята ще се заклатушка...ще се разтопи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
