Снегояд
Бре, какъв е тоя глад?
Пусти вятър Снегояд,
ама се е развилнял...
Цяла зима не е ял.
Кой го знай, къде е бил
и къде ли се е крил,
ала я го виж сега –
лапа, лапа... От снега
скоро шушчица поне
няма да остане, не.
Чуй го, как фучи, бучи...
Сякаш с хиляди очи
търси – де го тоя сняг?
И защо ли в своя бяг
бърза толкоз много той?
Хич не ще да знай покой,
че с нестихващ апетит,
бре – кога ли ще е сит?
Скоро ще е.
Таз „уста”
ще затвори пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
