Бре, какъв е тоя глад?
Пусти вятър Снегояд,
ама се е развилнял...
Цяла зима не е ял.
Кой го знай, къде е бил
и къде ли се е крил,
ала я го виж сега –
лапа, лапа... От снега
скоро шушчица поне
няма да остане, не.
Чуй го, как фучи, бучи...
Сякаш с хиляди очи
търси – де го тоя сняг?
И защо ли в своя бяг
бърза толкоз много той?
Хич не ще да знай покой,
че с нестихващ апетит,
бре – кога ли ще е сит?
Скоро ще е.
Таз „уста”
ще затвори пролетта!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
