Снегояд
Бре, какъв е тоя глад?
Пусти вятър Снегояд,
ама се е развилнял...
Цяла зима не е ял.
Кой го знай, къде е бил
и къде ли се е крил,
ала я го виж сега –
лапа, лапа... От снега
скоро шушчица поне
няма да остане, не.
Чуй го, как фучи, бучи...
Сякаш с хиляди очи
търси – де го тоя сняг?
И защо ли в своя бяг
бърза толкоз много той?
Хич не ще да знай покой,
че с нестихващ апетит,
бре – кога ли ще е сит?
Скоро ще е.
Таз „уста”
ще затвори пролетта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борко Бърборко Все права защищены
