Снегът
Днес нямам за даване,
и за вземане нямам…
Дадох всичко –
до смърт заболя…
И снегът ме разбра,
и ми даде душата си,
онази бялата, жадна душа.
Покри ме, докосна със пръсти,
целуна със жажда,
затвори очи…
Даде много
И после отгоре на всичко
до мене застана
усмихнат… нали!
Обеща ми живота,
и усмивката също,
във своите длани,
лицето ми бяло събра…
И времето спря,
погледна навъсено,
как топло прегръща снега…
А аз се усмихвах на него,
дето целувах в снега!
Диана Димитрова
27.11.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
