28.11.2023 г., 16:57 ч.

Снегът 

  Поезия » Любовна
156 1 3

Днес нямам за даване,

и за вземане нямам…

Дадох всичко –

до смърт заболя…

И снегът ме разбра,

и ми даде душата си,

онази бялата, жадна душа.

Покри ме, докосна със пръсти,

целуна със жажда,

затвори очи…

Даде много

И после отгоре на всичко

до мене застана

усмихнат… нали!

Обеща ми живота,

и усмивката също,

във своите длани,

лицето ми бяло събра…

И времето спря,

погледна навъсено,

как топло прегръща снега…

 

А аз се усмихвах на него,

дето целувах в снега!

 

Диана Димитрова

27.11.2023

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??