Nov 28, 2023, 4:57 PM

Снегът 

  Poetry » Love
261 1 3

Днес нямам за даване,

и за вземане нямам…

Дадох всичко –

до смърт заболя…

И снегът ме разбра,

и ми даде душата си,

онази бялата, жадна душа.

Покри ме, докосна със пръсти,

целуна със жажда,

затвори очи…

Даде много

И после отгоре на всичко

до мене застана

усмихнат… нали!

Обеща ми живота,

и усмивката също,

във своите длани,

лицето ми бяло събра…

И времето спря,

погледна навъсено,

как топло прегръща снега…

 

А аз се усмихвах на него,

дето целувах в снега!

 

Диана Димитрова

27.11.2023

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??