28.11.2023 г., 15:17

Снегът в хората

446 0 0

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе? 

Пътят е непроходим,
снежен вятър ти люти и нищичко не виждаш.
Стиснал зъби, пробваш да крещиш,
но всеки стон от зимата помитан е.

Стиснала жестоко своята душа, 
съм поредния нещастник пътник.
Пазя да не задуша 
и последната си капка вяра - спътник. 

Но безпомощни сме ний 
пред природната стихия.
Просто сме един цигарен дим,
който тя наивно си навива.

На игра изпушва ни,
после със лавина ни зарива.
Някои тихо сгушени,
мъчат се сърцата си да скрият.

И така нещастни пътнико,
ти успя ли в себе си да съхраниш
помен от човещината глупава 
или можеш зимата да обвиниш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...