Nov 28, 2023, 3:17 PM

Снегът в хората

  Poetry
447 0 0

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе? 

Пътят е непроходим,
снежен вятър ти люти и нищичко не виждаш.
Стиснал зъби, пробваш да крещиш,
но всеки стон от зимата помитан е.

Стиснала жестоко своята душа, 
съм поредния нещастник пътник.
Пазя да не задуша 
и последната си капка вяра - спътник. 

Но безпомощни сме ний 
пред природната стихия.
Просто сме един цигарен дим,
който тя наивно си навива.

На игра изпушва ни,
после със лавина ни зарива.
Някои тихо сгушени,
мъчат се сърцата си да скрият.

И така нещастни пътнико,
ти успя ли в себе си да съхраниш
помен от човещината глупава 
или можеш зимата да обвиниш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...