Снежанка
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън,
всичко край мене поглъща забравата.
Все тъй сама съм, а някъде вън
блика живот и вълшебствата стават.
Гребен в косите ми, душен корсет,
още горчи от отровната ябълка.
Нейде джуджетата дирят късмет,
прах по петите им бавно се сляга.
Че добротата за тях е порок,
а красотата – опасна измислица.
Нека си крее тя в унес дълбок,
щом не е наша, е даже излишна!
Аз полумъртва на пода лежа
в сън продължителен, скръбен и страшен,
а пък в двореца танцуват си с жар
принцът страхливец и лошата мащеха.
1.05.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
