21.08.2011 г., 10:28

Снежанка

886 0 1

Като бяла зима прелъсти ме.
Привидно невинна
в прегръдките си вземи ме.

Там е тъй топло и уютно.
В теб чувствам се у дома си.
Нежна, красива моя кралице.

Неусетно в теб заспивам
и чувствам се щастлива,
а кой да каже, че умирам.

Ти смъртта си била,
приюти ме в твоята
тъмна обвивка.

Ти живота изпивала си ми!
Какво мислила съм си!?
Целувките ти смъртта ми са били!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...