21 авг. 2011 г., 10:28

Снежанка

887 0 1

Като бяла зима прелъсти ме.
Привидно невинна
в прегръдките си вземи ме.

Там е тъй топло и уютно.
В теб чувствам се у дома си.
Нежна, красива моя кралице.

Неусетно в теб заспивам
и чувствам се щастлива,
а кой да каже, че умирам.

Ти смъртта си била,
приюти ме в твоята
тъмна обвивка.

Ти живота изпивала си ми!
Какво мислила съм си!?
Целувките ти смъртта ми са били!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...