Щом Коледа полека приближава,

в сърцата често леко натежава

че вместо тъй желаният снежец,

засипал се е Коледен дъждец.

А и студът постъпва неприсъщо

и инатейки се не идва също

и вместо белоснежна тишина

изпълва се нощта от топлина.

Но вечерта на Рождество пристъпва

и който с топлина в сърце постъпва,

дали да чака облак в светла нощ?

Кои звезди ли са с тъй силна мощ?

Та облаците снежни да надвият

и вместо в булото им хладно да се скрият -

със блясък над света да заблестят

и чудо небило оповестят.

Че в тази звездна, белоснежнина

Спасител чуден, идва на света.

Ех, бели сняг, напомнящ за звездите,

не от небето а в сърцето засипи се,

и раните безбройни охлади

от всичко що отвътре ни гори

от пламъци от страсти и тегоби,

от парещи сълзи по тъмни доби

а нека вън вали, вали дъждец

що е отмора за очи и на слепец.

В небето нек' звездица засияй',

но не в небето, а в сърцето - най!