Със прах от сняг и смях събрах
две пълни шепи и край мен ги пръснах.
В небе под мен, с лазур над мен
засилих се и се откъснах.
От на земята любовта,
която дърпаше ме все надолу,
и искаше навярно тя
да бъда неин винаги - до голо.
Но пренебрегнал тежеста,
гърдите си до край разтворил ,
с душа политнах над света,
оставил тялото си долу. ...