Снежен ангел
Със прах от сняг и смях събрах
две пълни шепи и край мен ги пръснах.
В небе под мен, с лазур над мен
засилих се и се откъснах.
От на земята любовта,
която дърпаше ме все надолу,
и искаше навярно тя
да бъда неин винаги - до голо.
Но пренебрегнал тежеста,
гърдите си до край разтворил ,
с душа политнах над света,
оставил тялото си долу.
януари 2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Ганчев Всички права запазени
