Снежен ангел

Feb 3, 2012, 11:35 PM

Poetry » Phylosophy

436 0 0

Със прах от сняг и смях събрах
две пълни шепи и край мен ги пръснах.
В небе под мен, с лазур над мен
засилих се и се откъснах.

От на земята любовта,
която дърпаше ме все надолу,
и искаше навярно тя
да бъда неин винаги - до голо.

Но пренебрегнал тежеста,
гърдите си до край разтворил ,
с душа политнах над света,
оставил тялото си долу.

януари 2012

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Снежен ангел

Свързани произведения

Comments

Random works