Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
5.06.2020 г., 7:56 ч.

Снежен човек 

  Поезия » Друга
1178 0 4

Някой ден любовта, ще ме спре

под изгрялата пълна луна,

ще ме сграбчи с двете ръце

само както умее го тя.

 

И дали, и кога, и защо

се превърнах в снежен човек,

който знае и иска едно:

Да вали и снегът да е мек.

 

А човеците снежни са странни,

те белеят под сиво небе.

Два-три въглена бързо събрани

кичат тяхното модно сетре.

 

И дали, ах дали, и нима

имат те остарели мечти

и ги плаши до смърт пролетта,

всяка птичка, която лети!

 

Някой ден любовта, ще ме вземе,

тя е моята снежна съдба,

а от мен, ще останат за спомен

два-три въглена, бистра вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??