Снежен човек
Някой ден любовта, ще ме спре
под изгрялата пълна луна,
ще ме сграбчи с двете ръце
само както умее го тя.
И дали, и кога, и защо
се превърнах в снежен човек,
който знае и иска едно:
Да вали и снегът да е мек.
А човеците снежни са странни,
те белеят под сиво небе.
Два-три въглена бързо събрани
кичат тяхното модно сетре.
И дали, ах дали, и нима
имат те остарели мечти
и ги плаши до смърт пролетта,
всяка птичка, която лети!
Някой ден любовта, ще ме вземе,
тя е моята снежна съдба,
а от мен, ще останат за спомен
два-три въглена, бистра вода.
© Хари Спасов All rights reserved.
