Снежен плаж
Щом пухкав сняг навън вали
и пак е време за игри
на мен в ума ми е, когато
е плаж, море и топло лято.
Така, че смело! Най-напред
със моя воден пистолет
и от боите с всяко синьо
рисувам си вълни красиво.
Половинка дворчето е бряг -
какво като е върху сняг.
В бурканче миди имам скрити
във вестник в избата увити
сега и тях ще донеса
с леда и те да заблестят.
Чадър един, хавлии - двете.
Без хора може ли, кажете,
затуй, без много да се бавя
и снежковци ще си направя.
Единият - с на татко плувки
и летни плетени обувки.
А втория с капела в слама,
по банския най-нов на мама,
с балсама ѝ за тъмна кожа.
И очила за слънце сложих.
В игра така съм се отнесъл -
забравих. Ами аз къде съм.
От сняг направих си човече
със надуваемо елече.
И, моля ви се, посред зима
при мене морско лято има.
В големи преспи като дюни -
уж януари, а е юни.
Но баба за обяд ме викна
и през прозореца надникна.
Тя не разбира от играта,
ами се хвана за главата.
Каква беля съм натворил.
Как двора син половина бил.
Зърне ли мама ще е люта -
снежанка в банските обута.
На възрастните дай им ху̀ли
фантазиите са им нули,
че в преспи снежни в мен умее
по спомен лято да живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
