19.06.2018 г., 2:07 ч.

Снежинка 

  Поезия
468 0 1

Родила се от капчица вода,
разделена на кристалчета студени.
От облак хвърлена във вихър,
вихър на небесата хладни от мъгли превзети.

 

Носила се тя часове наред студени,
в търсене на своите сестрички.
От купчини нявга разделени,
ала спря се в борови иглички.

 

Отново след сълзичка нейна,
вятър я на път понесе.
Бързо и нежно той я вейна,
при хората в камината я внесе.

 

Огънят за миг стопи я,
моментът сгря нейната душа.
Камъкът от мръсното лиши я,
и в капчица малка се превърна тя.

 

Не плачеше вече за своите сестри,
не беше на парченцата студени.
В небесата пак се изпари,
небесата пълни с облаци големи .
 

© Георги Сираков Всички права запазени

Идеята е породена, преди близо десетилетие. Причината , за написването е лична, колкото тъжна, толкова и весела.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??