Снежинка
Родила се от капчица вода,
разделена на кристалчета студени.
От облак хвърлена във вихър,
вихър на небесата хладни от мъгли превзети.
Носила се тя часове наред студени,
в търсене на своите сестрички.
От купчини нявга разделени,
ала спря се в борови иглички.
Отново след сълзичка нейна,
вятър я на път понесе.
Бързо и нежно той я вейна,
при хората в камината я внесе.
Огънят за миг стопи я,
моментът сгря нейната душа.
Камъкът от мръсното лиши я,
и в капчица малка се превърна тя.
Не плачеше вече за своите сестри,
не беше на парченцата студени.
В небесата пак се изпари,
небесата пълни с облаци големи .
© Георги Сираков All rights reserved.
