28.12.2009 г., 11:40

Снежинки

1.7K 0 3

Тихичко навън вали, вали,

дали снегът ще затрупа

твоите следи,

дали така по-малко ще боли…

 

Валят малките снежинки,

красиви, малки, топящи…

Да бях и аз като вас,

да се стопя и да не

остане от мен и следа…

 

А децата са щастливи,

за тях снегът е магия,

малка и красива,

да бях дете сега и аз…

 

Да беше ти снежинка,

да беше мил и нежен

също като нея,

да беше ти, но не си…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...