28.12.2009 г., 11:40

Снежинки

1.7K 0 3

Тихичко навън вали, вали,

дали снегът ще затрупа

твоите следи,

дали така по-малко ще боли…

 

Валят малките снежинки,

красиви, малки, топящи…

Да бях и аз като вас,

да се стопя и да не

остане от мен и следа…

 

А децата са щастливи,

за тях снегът е магия,

малка и красива,

да бях дете сега и аз…

 

Да беше ти снежинка,

да беше мил и нежен

също като нея,

да беше ти, но не си…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...