Тихичко навън вали, вали,
дали снегът ще затрупа
твоите следи,
дали така по-малко ще боли…
Валят малките снежинки,
красиви, малки, топящи…
Да бях и аз като вас,
да се стопя и да не
остане от мен и следа…
А децата са щастливи,
за тях снегът е магия,
малка и красива,
да бях дете сега и аз…
Да беше ти снежинка,
да беше мил и нежен
също като нея,
да беше ти, но не си…
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
