Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
8.01.2017 г., 10:52 ч.

Снежинките са хубави, нали 

  Поезия
422 3 12


Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.

 

И нещо ще ме парне като жар,
и бавно по кръвта ще се разлее.
Преди да се събудя като звяр,
за бялото дано ми домилее.

 

Децата са безстрашни, затова
чирикат като птичета от радост.
А аз не зная как да назова
това, че между ближните си страдам.

 

Това, че разточителният сняг
е временно из черните посоки.
Сред бялото спасете някой враг,
додето под небето е широко.

 

Какво, че между хората боли,
щом в болката доброто не умира.
Снежинките са хубави, нали?
Защото крият черните ни дири.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??