Снежинките са хубави, нали
Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар,
и бавно по кръвта ще се разлее.
Преди да се събудя като звяр,
за бялото дано ми домилее.
Децата са безстрашни, затова
чирикат като птичета от радост.
А аз не зная как да назова
това, че между ближните си страдам.
Това, че разточителният сняг
е временно из черните посоки.
Сред бялото спасете някой враг,
додето под небето е широко.
Какво, че между хората боли,
щом в болката доброто не умира.
Снежинките са хубави, нали?
Защото крият черните ни дири.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
