Снежинките са хубави, нали
Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар,
и бавно по кръвта ще се разлее.
Преди да се събудя като звяр,
за бялото дано ми домилее.
Децата са безстрашни, затова
чирикат като птичета от радост.
А аз не зная как да назова
това, че между ближните си страдам.
Това, че разточителният сняг
е временно из черните посоки.
Сред бялото спасете някой враг,
додето под небето е широко.
Какво, че между хората боли,
щом в болката доброто не умира.
Снежинките са хубави, нали?
Защото крият черните ни дири.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
