valinor (Валентина)
11 81
3.12.2013 г., 20:34 ч.

Снежна нежност 

  Поезия
716 0 7

Отново всичко е покрито в бяло.

Полепва сняг и в нашите коси.

Едни очи изгубени отдавна 

добрата зима ми ги възкреси.

Не можех да повярвам в тая снежност, 

че пламъчетата им пак за мен горят.

Снежинките въртят се в пируети,

така ми се прииска да танцувам с тях.

За тези две очи омайни

душата си разлиствах с пролетта.

Привличах дъждовете непокорни,

пониквах в росни стръкчета цветя.

Летях със чайките ревниви, 

в страстта на лятото горях.

Изплаках есените жълтолики, 

а трябвало да дойде зимата за тях.

И тя дойде. Със своята реалност

като в камина чувствата си разгорях.

Усмихнаха ми се очите с топла нежност,

като снежинка се стопих, потънах в тях... и онемях.

 

© Валентина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??