Снежна нежност
Отново всичко е покрито в бяло.
Полепва сняг и в нашите коси.
Едни очи изгубени отдавна
добрата зима ми ги възкреси.
Не можех да повярвам в тая снежност,
че пламъчетата им пак за мен горят.
Снежинките въртят се в пируети,
така ми се прииска да танцувам с тях.
За тези две очи омайни
душата си разлиствах с пролетта.
Привличах дъждовете непокорни,
пониквах в росни стръкчета цветя.
Летях със чайките ревниви,
в страстта на лятото горях.
Изплаках есените жълтолики,
а трябвало да дойде зимата за тях.
И тя дойде. Със своята реалност
като в камина чувствата си разгорях.
Усмихнаха ми се очите с топла нежност,
като снежинка се стопих, потънах в тях... и онемях.
© Валентина All rights reserved.
