6.10.2017 г., 22:53 ч.

Снежно дете 

  Поезия » Свободен стих
365 3 7

Отвараш врати и ходници во моето минато 
темно е
светлината се крие под перница
а јас сум снежно дете 
не допирај ме со твоите меки раце 
не земај ме во твојата топла прегратка
јас сум снежно дете 
се топам од среќа и несреќа.

© Sanja Atanasovska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ай, че хубаво! Прегръдка и от мен, но не се топи!
  • Браво! Слагам си го в любими!
  • Благодарам.
  • Поздравления и сърдечна топла прегръдка!
  • Прекрасно е, Саня!
    Благодаря ти, Латинка-Златна за превода, така можем да придобием още по-ясно усещане за стиха!
  • Снежно дете

    отваряш вратите на миналото ми
    тъмно е
    светлината се крие под възглавницата
    а аз съм снежно дете
    не ме докосвай с меките си ръце
    не ме вземай в топлата си прегръдка
    аз съм снежно дете
    топя се от щастието и нещастието

    Поздрави, Саня!
  • Нямам думи!
    Само една прегръдка разстояние ни дели...
Предложения
: ??:??