yotovava (Валентина Йотова)
2506 20935
11.01.2024 г., 13:52 ч.  

Снежнопис на самотата 

  Поезия » Любовна
374 8 15
СНЕЖНОПИС НА САМОТАТА

 

Караулът на зимата вече е тъй уморен,

че му иде да легне връз чергата току до прага.

Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен

и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.

 

За неспирния грохот в ума си кого да виниш?

Много дълго узрява в пашкула си сив самотата.

И дори да тарирам сърдечните мои везни,

не отмервам навярно доволно любов да ти пратя.

 

А душата ми беше по-лека от дъх на перце,

но когато тъгата объркват любовните драми,

няма как да успееш с издрани от драки ръце

да се върнеш в началото. Просто завръщане няма.

 

Затова не обичам снега – парадокс е, нали? – 

той покрива градинки, площади и покриви в бяло

и безбожно красиво е, само че страшно боли,

щом познаеш, че идва с поредната трудна раздяла.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??