9.11.2008 г., 0:16

Снимка на теб

1.1K 0 2


Опитах се да снимам любовта...

с фотоапарат за еднократна употреба,

опитах да поискам още,

не знаех, че ще ми потрябва,

че ще липсва така… силно.

Исках да усетя теб,

но те няма,

опитах се да снимам,

а нямаше лента,

опитах да напиша писмо

с мастило от спомени

на редове от цветове,

но имам само парче хартия - празно…

то просто е празно.

Може би сега ние се опитваме,

опитваме силно

да се върнем назад

към старата лента

на стария свят,

но може би е отмита преди

да се сетим да мислим

за снимки… и ти...

може би е времето

това, което я изми

от света на твоите

кафяви очи

и сега сме празни...

Опитах се да преразкажа

онази история

за момичето с лилавото цвете

и снимката

на него и теб.

Опитах да кажа, че може,

опитах да си спомня за теб…

но спомените са празни…

и снимките… плачат… изчезват

и вече е нищо… заразно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Венцислава!
  • Страхотно!
    Ти определено си находка!
    Радвам се че те открих!
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...