30.05.2013 г., 16:06

Снимка с накъсани краища

1.4K 0 3

Отдавна пътища погубени, като на снимка,

асфалтово се лющят в жълт нюанс…

Отдавна бурени във цветната градинка,

без капчица човешки толеранс,

 

обхванали са хризантемите и цветовете

и техните оловносини близалца,

останали без въздух хладен в дробовете,

посърнали под острите живачни стъкълца…

 

Живак сърдечен, капещ от душата,

в неспирен ток от горящи и отровени телца!

В отчаян ход да се затвори рана по ръката,

издялана от късчета на ледените ни сърца…

 

Недей налива повече от твоята отрова

в отворената рана. И острият камшик,

който в своите увиващи се жилави окови,

се пръсва сред отчаян от тревога вик,

 

сред писъка на всички не спиращи стихии…

Пред погледа на капещия в погледа ми дъжд,

недей да правиш своите отчаяни магии,

защото човек се влюбва истински веднъж…!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • впечатлена съм, Христо... и очарована..
    макар, че ме натъжи..
  • Красиво е! Отдавна исках да напиша коментар. Тъжно е, но го харесвам, изглежда сякаш има само един изход - фаталният; а болката прелива. Определено минорни настроения, а стихиите си ги представих като кулминация, реещи се из опустошената градина на душата...
  • Чак и аз спрях да дишам докато четох!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...