Снимка с накъсани краища
Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете
и техните оловносини близалца,
останали без въздух хладен в дробовете,
посърнали под острите живачни стъкълца…
Живак сърдечен, капещ от душата,
в неспирен ток от горящи и отровени телца!
В отчаян ход да се затвори рана по ръката,
издялана от късчета на ледените ни сърца…
Недей налива повече от твоята отрова
в отворената рана. И острият камшик,
който в своите увиващи се жилави окови,
се пръсва сред отчаян от тревога вик,
сред писъка на всички не спиращи стихии…
Пред погледа на капещия в погледа ми дъжд,
недей да правиш своите отчаяни магии,
защото човек се влюбва истински веднъж…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
