Снизходително за останалите
Този мъж... Той е сън. Позволете ми, той не е ничий.
Има кръст вместо гръб и гърди като облаков щит.
Не играе по гайди и нощем със сянка граничи.
И тъй както го виждате – пада си класен чешит.
Ще те вземе в ръце – ще си търсиш сърцето в петите.
Ще ти хвърли око – ще си кажеш: ”И смее?! Дивак!”
Ще се чудиш по сто пъти как пък е тъй апетитен,
че дори само с дъх се разстила до кост в тебе. Как?
Даже капката пот, прекосила напряко челото
и достигнала чак до върха на тридневна брада,
ти прилича съвсем и типично (не в частност!) на лотос.
(Тук съвсем наложително слагам ви, дами, юзда...)
Той е, да. А сега - позволете му да ви подмине.
Не мерете със мен своя дързък и дребничък ръст.
Този мъж е за тази жена и една половина,
чиито диви гърди е целунал с Христовия кръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
