Снощи-посреднощи
Снощи-посреднощи случи се това,
нещо във сърцето трепна
и погледнах тъжно голата луна,
сякаш стих нашепва.
Снощи-посреднощи пак лежах си сам,
теб те няма вече - зная,
но нощта ми не е по-черна от катран,
май щастлив е края.
нещо във сърцето трепна
и погледнах тъжно голата луна,
сякаш стих нашепва.
Снощи-посреднощи пак лежах си сам,
теб те няма вече - зная,
но нощта ми не е по-черна от катран,
май щастлив е края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Николов Всички права запазени
