30.12.2008 г., 12:14

Сняг

1.1K 0 12

И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл,
че няма нещо на света,
което да харесвам?

А то е нищо, то е - сняг.
Вървиш като замаян,
завърнал се на тоя свят,
а откъде - не зная.

И пак си малкото дете.
И всичко си е същото.
Но ти си вече посветен,
че празникът ще свърши.

И кроткият снеговалеж,
загадъчен и ласкав,
така те моли да умреш,
преди да си пораснал.

Студено. Тихо е. Тъга.
И приказката става:
Светът воюва със Смъртта
и тя го побеждава.

И ето: властва над света
магията й бяла.
Но там - кокиче под снега.
И всичко - отначало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...