Сняг
И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл,
че няма нещо на света,
което да харесвам?
А то е нищо, то е - сняг.
Вървиш като замаян,
завърнал се на тоя свят,
а откъде - не зная.
И пак си малкото дете.
И всичко си е същото.
Но ти си вече посветен,
че празникът ще свърши.
И кроткият снеговалеж,
загадъчен и ласкав,
така те моли да умреш,
преди да си пораснал.
Студено. Тихо е. Тъга.
И приказката става:
Светът воюва със Смъртта
и тя го побеждава.
И ето: властва над света
магията й бяла.
Но там - кокиче под снега.
И всичко - отначало.
© Райчо Русев All rights reserved.
