Изнемогвам в красива надежда.
Тъжен дъжд и обичан все пак
Ти ревнуваш, но някак изглежда,
по-добре зимата да е в сняг.
Уморих се от кал до небето.
Искам сняг бял и чист. Искам сняг.
Дъжд вали из ведро чак в сърцето.
Нещо не е наред в този свят.
Пощуря да напълни деня си,
все с неща без душа и без цвят.
Не признава и крие греха си
между цветни лъжи. Искам сняг.
Бял, спокоен и всяка снежинка
да е път възкресен, да е бряг,
Като бъдеще в старата снимка.
Пада сняг, пада сняг,
пада сняг.
© Бисер Бойчев Всички права запазени