Собственикът на кафеза „Мрак“

21.08.2014 г., 17:26 ч.

Поезия » Философска

5.0 (1)

447 0 2

Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат,
че съм сляп.
„О, виждам си перфектно:
тук черно,
там е черно пак.“
Във зрението нямам
никакви дефекти
и съм невинен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кречеталото
Признание

Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
За идиотите и жените

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
От мене прати му...

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...

Още произведения »