Собственикът на кафеза „Мрак“

21.08.2014 г., 17:26 ч.

Поезия » Философска

403 0 2

Изваждам си очите

и ги затварям в нещо тъмно,

докато там не ослепеят.

И после си ги връщам,

да не би да кажат,

че съм сляп.

„О, виждам си перфектно:

тук черно,

там е черно пак.“

Във зрението нямам

никакви дефекти

и съм невинен,

не усещам -

щом подлагам крак.

Предлагам мрак на всекиго,

съвсем човешки.

Какво да се измъчвам със вина?!

Безплатно си предлагам всички грешки,

облечен в дреха

от убийствена лъжа.

„Аз ще ви струвам всичко!

Но купете си!

Не се свенете!

За всеки има слепота.“

Ах, колко смешно, колко смешно:

избиващи се птички

за кутийка със тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

selene727 (Северина Даниелова)

2014-08-27T12:44:14+03:00

Ангел, това, че е писано от първо лице - никак не значи, че се отнася до Аз
aap (Ангел)

2014-08-24T21:58:40+03:00

Какво жела ла си не зная ?Защо на себе си подлагаш крак?Защо продаваш се не зная !!!За таз кутийка със тъга!