Собственикът на кафеза „Мрак“
Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат,
че съм сляп.
„О, виждам си перфектно:
тук черно,
там е черно пак.“
Във зрението нямам
никакви дефекти
и съм невинен,
не усещам -
щом подлагам крак.
Предлагам мрак на всекиго,
съвсем човешки.
Какво да се измъчвам със вина?!
Безплатно си предлагам всички грешки,
облечен в дреха
от убийствена лъжа.
„Аз ще ви струвам всичко!
Но купете си!
Не се свенете!
За всеки има слепота.“
Ах, колко смешно, колко смешно:
избиващи се птички
за кутийка със тъга.
© Северина Даниелова All rights reserved.
