Собственикът на кафеза „Мрак“
Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат,
че съм сляп.
„О, виждам си перфектно:
тук черно,
там е черно пак.“
Във зрението нямам
никакви дефекти
и съм невинен,
не усещам -
щом подлагам крак.
Предлагам мрак на всекиго,
съвсем човешки.
Какво да се измъчвам със вина?!
Безплатно си предлагам всички грешки,
облечен в дреха
от убийствена лъжа.
„Аз ще ви струвам всичко!
Но купете си!
Не се свенете!
За всеки има слепота.“
Ах, колко смешно, колко смешно:
избиващи се птички
за кутийка със тъга.
© Северина Даниелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ангел, това, че е писано от първо лице - никак не значи, че се отнася до Аз
-
Какво жела ла си не зная ?Защо на себе си подлагаш крак?Защо продаваш се не зная !!!За таз кутийка със тъга!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
