Събуди се обвит във грях Содом,
с гласа на Господ стенеше небето
Вертепите приличаха на срутен вълнолом,
във който ласките разбиваха сърцето
Търговците пред храма Божий
продаваха един и същи хляб на залци
и блудници с души ухаещи на рози
се давеха с плътта на някакви страдалци
С въртежи мътни кипваше грехът
и пламваше в очите кобни на тълпата
С божури кървави разцъфваше страхът -
смъртта на всеки ъгъл точеше косата
Невинността жигосвана със похот
свали накъсаните си до кръв одежди
и насилена се молеше на Господ
да прати цяр, а после и надежда
Стовари се със гръм небесният юмрук
и огън бесен жилеше очите на тълпата
С ангелско крило завиха диви ветрове
и с ярост изравниха всичко до земята
Само хлябът оцеля и шепа праведни
(почти въздигнати до Божия престол)
Не се обърна никой, бяха вярващи,
а след невярата остана стълб от сол.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени